защо не повярвах когато ме молеха нагло да лъжа когато за истина ровеха в душата ми за приключения жадна
пътя ли тесен ми помогна да падна в помийната яма на чужди неволи как искат как нямат как вече и мене боли ме
и искам да мамя да пръскам отрова да стъпкам тамяна и да се свия в свойта утроба замлъкнал улисан в едно сърцебиене и пак неорисан да обичам единствено себе си