сякаш прогледнаха сетивата.
Щом чуя името ти
онзи детски спомен в мен се събужда,
щом видя силуета ти
виждам сякаш вещ ненужна.
Огънят отдавна е утихнал
само името ти пробужда страстни ритми,
а видът всичко в мен убива
нямаш над мене сила.
Плакала съм за илюзия
от моите детски години,
която във времето се е превърнала
в приказка старинна.
Сянката ти прашна
е изгубила свежия си лик,
която беше някога
истински човек.
Сега си лист отронен
в който някога бях влюбена,
на пороците си ти поробен
съжалявам, че с теб така се е случило.
Виждаш ли в мене
ухание на свежест,
запазила съм онзи аромат
който подлудява тебе.
Виждаш ли изгрева
на ясно слънце,
аз пазя спомена
но не мога да го върна
и с луда обич не мога да те прегърна.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sisi_belqta
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-06-01
прочитания: 140
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643