ПОЕМА БЕЗ ИМЕ

ПОЕМА БЕЗ ИМЕ

Дали със стихове те аз омаях,
Обичта сърдечно ли ти аз дарих.
Какво добро в мен намери,
Или пътя си с тебе преоткрих.

Недей ми казва нищо, аз го виждам,
Дори не чувстваш как сърцето ме боли.
Но болката е от любов признавам,
Дори на някой туй да му тежи.

Отново в живота кураж ми даваш,
И нежно гледаш ти в моите очи.
Хулите приемам ги с усмивка,
Това си ти и друга не търси.

Понякога ми стават скучни дните,
Когато си далеч,далеч от мен.
Но господ казва вие ще победите,
Обичайте се ваши ще са дните.

В този стих ще направя отклонение,
Любов и обич трябва да дарим.
И знай че ще бъде престъпление,
Ако над нашите деца не бдим.

Наистина в живота грешки правят,
Ще минат дни години - и те ще съжаляват.
Дори да са забравили своите роднини.
Живот сме дали трябва да го притежават.

Дали са благодарни туй не зная,
Обичта ще трябва да я хвърлим там.
Грешките им в живота ще простим,
Заедно с тях ще трябва да победим.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf