|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Mañana, mañana ...ме няма
Hasta la vista,Señor.
Нетърпеливи са конете
и юздите си хапят.
Слънцето - горе,
похотлив воайор,
да съблека чувствата си,
за пореден път чака.
Гола е душата ми.
Оголя от копнеж.
Бяла е кожата й,
слънце не видяла -
деликатна и фина,
дантела от скреж.
Как го обичаше ти
това нежно тяло!
Танцуват ръцете ти
по изящния и гръб.
Целуни ме за сбогом.
После долу ръцете!
Забождам в косите си
цветето Черна скръб.
Me da igual ,
че ми открадна сърцето.
......
Mañana - утре
Hasta la vista,Señor - Довиждане, господине.
Me da igual - все ми е едно
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-01
прочитания: 94
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46665
Съобщения: 193510
Лексикони: 2118
Коментари: 70136
SMS-и: 803
Снимки: 4755
|
|
|
|
|
|
|
|
|
