Орисница

Когато съм се раждала, навярно
орисницата, взела ме в ръце,
прошепнала: "То... друго не остана -
но имам във запас едно сърце!!
Любов,богатство... - всичко се изчерпа.
Аз остарях. Ти идваш в късен час.
Роди се днес... Поне да беше вчера,
дарила бих те с почести и власт...
Могла бих да ти дам съдба богата...
Любов избрана да ти поднеса!
Но... изтъня с късметите торбата...
А твоя-ми го взеха под носа."

Така Орисницата ми предрече.
Остави ми сърцето. Отлетя.
Поех го с риск. А вече цяла вечност
пламтящо, аз го нося по света.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-01
прочитания: 101
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204742
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700