Продупчих си
последната възможност,
на онзи стар
билетен перфоратор,
от който всяка
дупка е компромис
и уж е малък, а
същински кратер.
Получих я от теб -
еднопосочна,
но спирките почти
са на привършване.
Не трябваше ли да
ме чакаш, впрочем?
Излъга ме! А нямам
път за връщане.
След себе си
оставих кръстопъти,
приличащи на
никнещи разпятия.
Последвах те с
наивните си стъпки.
А ти къде си,
стари мой приятелю?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-01
прочитания: 210
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8182
   Автори: 2265
   Произведения: 54624
   Съобщения: 259746
   Лексикони: 2610
   Коментари: 86104
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643