На дядо

Не искам да забравя твоя весел смях,

и как все разказваше история

отдавна вече всекиму известна,

а ние всички се смеехме със глас,

и мислехме,че така ще бъде вечно!

Не искам да забравя твоите ръце -

големи, груби, незнаещи отмора,

не съм те чула да ти дотежи,

ти все нещо майстореше там на двора!

Не искам да забравя твоите очи,

блеснали от радост, че ме виждат,

а после тъжни плачещи дори,

ме изпращаха с надежда!

Минава времето и аз,

все чакам да си дойдеш мили дядо,

ослушвам се да чуя твоя глас,

но идваш ти във сънищата само!

Уча се без тебе да живея,

трудно е и много ме боли,

но да знаеш,че си тук в сърцето,

никой, никога не ще те заличи!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf