ДА ТЕ ДОКОСНА

Нощта тиха, се спуска над моя прозорец

и тихо, мислите гонят абсурди и грижи,

нахлува нахално и спомена грешен,

изпълва пространството мое с грях и вина.

Да те докосна, да те докосна едва ...

част в мене е "за", другата - не помръдва

сякаш не вижда, не чува предишен зова.

Някак и двамата днес сме различни,

по-мълчаливи, по-предпазливи.

Промени се на жаждата тихия вопъл,

остана стенание само, след колебание дълго

да те докосна, част в мене желае,

другата - не помръдва ...

Няма ги срещу мене ръцете протегнати,

за моите длани разтворени.

Няма ги срещу мене очите,

попили лика ми и искрени.

Клепките свел си все така мълчаливо,

сред облак от дим цигарен тихо въздишаш.

Искам ли да те докосна?

Отново да слея духа си и тялото с тебе?

Искам ли да те докосна?

Искам ще каже едната ми половина!

Другата - ще замълчи, подобно на тебе ...

В тишната си,

ден след ден,

ще замлъкне

и на другата половина глухия стон

и желание - да те докосна ...

02-06-2008 г.

РК

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf