Аромат на дъхаво червени рози се стича бавно от ъгълчето на бодливите ми устни, през сърцето и се влива по кръвта... Ръцете ми, попили топлината, като грижовно протегнати листа с изрисувани по тях пътечки (вместо жилки) отразяват ехото на дъхаво-червения ми смях. Ароматна съм сега. Среднощно изкусителна в червения сатен... И нося музика преди съня: ти и аз... познат рефрен, ала толкова любим, до бодливо подлудил кръвта, ти и аз, и букета огнен (без повод подарен) се сливаме в едно - като в магия, изгаря ни и преражда мен във теб и теб във мен...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------