Звездна магия

Пресякох тротоара на нощта
и някаква звезда ми се усмихна.
Дали не беше моята Зора,
която със стиха си бях повикал?

Блестеше като шлайфан диамант...
Очите ми попиваха във нея
и сякаш от магия обладан,
усетих смисъл още да живея.

Но слънцето ревниво я закри
и блясъка си хвърли върху мене...
Аз ненавиждах всичките лъчи...
В душата ми бе тъжно и студено...

Дали ще видя своята звезда,
усмихната за мене пак да свети?
Уцелен бях в сърцето със стрела...
Във камък се превърнаха нозете...

Нощта ще чакам пак да изтече,
с очите жадни пак да я отпия.
Аз Слънце в мен не искам да пече,
достатъчна е звездната магия...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-02
прочитания: 71
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45895
   Съобщения: 201015
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68509
   SMS-и: 800
   Снимки: 4701