Всяка нощ ...
Всяка нощ .... Всяка нощ усещам силата на своята самота. Празна е и моята душа, не достига и слънчевата светлина. Тъна в мрака, и нахлуват мисли мрачни, бурни, страстни желанието да погледна в твоята душа отвътре ме гложди и напира ли, напира .... Всяка нощ очаквам с отворени обятия топлината , липсвала ми през деня ... Усещам отново самотата и нищетата на сърцето си и не мога своя път да провървя ... Всяка нощ надежда в съня си търся, но намирам проклетата затворена врата . Тя е вход и изход на онази стая, пазеща дълбоко моята мечта...
Всяка нощ километрите в сантиметри се обръщат, а емоцията в безчувствие се превръща ... Не се усеща нищо! - Само суета, която те превръща и теб в прокудена душа.
Всяка нощ смисълът да мисля, усещам, да бъда Някоя, да бъда човек ... губя го . Няма смисъл от тлеещи останки , не намирам нито здрави клонки ... Всичко е прекършено и при припламващите останки пуснато . Гори ..
Всяка нощ заспивам като чужденец, сърцето не го усещам, не бие в моите гърди. Гърди, някога гордеейки се с човечност, любов и доброта. Сега принадлежи на новото ми Аз- от болки и останали неразрушени нерви.
Всяка нощ срещам своята нова злост , промяната ме плаши, и как душата ми гази .... Губя се... търся се... как успях да се довърша така- с обятия празни и проклета убиваща ме тъга ..
Всяка нощ се плаша на кой свят ще се събудя . И зная, че утрешният ден в ново чудовище ще ме превърне и тогава съвсем, наистина ще се погубя. Предавам ли се ? Или отдавна се предадох .... питам се, питам и Вас. Всяка нощ ..... всяка нощ ще се боря, защото аз не се предавам! Силна съм и пред Вас и Бог гласно го заявявам! Всяка нощ от тези мисли само ползата ще извличам и така душата си на пагуба не ще веч обричам. ..... имам толкова още да напиша, но без сили оставам вече....
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Незнанието от дълбините на нощта, изпиваща моята крехота и доброта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ppyk_ppyk_girl
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-06-02
прочитания: 83
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|