Любов - сянка на страха ти

Тъмен воал се спусна над града.
Студен вятър пронизва гръдта.
Сама бродя по улиците на лъжите.
Със присвити устни и със дъжд в очите.

Не помня преди колко време съм тръгнала.
Вървя отдавна, а сякаш крачка не съм мръднала.
Във вените ми отдавна кипи отрова,
която ти ми даде, а аз изпих, без да съм готова.

Всичко и най-вече тебе презирам.
Външно - устремена, а вътрешно умирам.
Оплех се във воала на нощта.
Паднах и станах за да продължа.

Премръзнала, полужива се скитам.
Болна от спомени, след малко ще те питам:
" Това ли беше любовта ти?
Или беше просто сянка на страха ти? ".

След минути пред вратата ти ще стигна.
Ще те погледна, само трябва да съм силна.
Искам да видя отражението във сърцето си.
Страх или пък егоизъм криеш зад лицето си?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf