Оковите на душата - VII - dr_abdul

Оковите на душата - VII
Абдулрахман Акра

-Как мина изпита Ели?
-Добре мина мамо... най-сетне се отървах от него .
-А защо се връщаш толкова рано ?
-Не излязох с колегите днес. Ще изляза сама.
-Как тъка?
-Ще си срещна с един приятел.
-Кой е този приятел?
-Не го познаваш.
-Аха. Разбрах. Нова любов.
-Нещо такова. Но нали мога да помоля милата ми мама за една услуга.
-Разбира се. Пари ли искаш?
-Не. Не става въпрос за пари. Но не забелязваш ли че не си се виждала с леля Минка от няколко дена?
-Да... и?
-Ми... мисля че е време да се видите днес.
-Смисъл?
-Ами... директно казано, каня един човек на обяд днес и бих искала да сме насаме... ако нямаш против разбира се.
-Аха... ясно, ясно. Добре. Аз ще мина при леля Минка и след това ще мина през пазара. Мисля че няма да ви безпокоя ако се върна в 19 часа да речем?
-Ти никога не пречиш мамо. Просто личното ми желание е да станем насаме с този човек, просто искам да му открия дълбочините на собствения ми терен, мисля че би се получило така много по-успешно, отколкото да се видим навън.
- Ти си знаеш миличка. Ти си голямо и умно момиче вече и никога няма да ти отнемем доверието, което с бащата ти сме дали докато си достойна за това.
Излезе майката, а тя седна на фотьойла след поредният поглед в огледалото и започна на ум да преговаря плана си.
-Искам най-сетне да разгадая тази загадъчност но без да го отегчавам ни най-малко. Едновременно не бих искала да принадлежи на друга. Искам да бъде само мой. Толкова ми харесва той и толкова ми е хубаво с него. Не искам да го губя . Но не искам да я карам на риск губи, риск печели... омръзна ми.
Погледна в стенния часовник: 13 часа е, сигурно сега очаква моето обаждане с нетърпение. Може би и пет пари не дава. Той сигурно е човек с опит и може би всичко това за него е една забавна игра.
-Не не... Не е такъв мъж. Погледът му е толкова нежен и грижовен, няма я страстната жажда единствено към женската плът в погледа му. Той досега търпя моята въздържаност, сигурно планува за по-дълготрайно нещо, но може би и е доста търпелив докато си вземе своето....Ох...не ми се мисли повече.
Изправи се и после седна, погледна всичко в уютно подредения хол, за да се увери, че всичко е наред. И накрая взе телефония апарат и набра номера му:
-Да.
-Здравей, защо не си на работа, бе човек?
-Излязох по-рано... защото се сетих, че не сме си уговорили час за нашата среща и няма как да ти се обадя като не ти знам номера.
- И реши да ме чакаш вкъщи... така ли?
-Да.
-Толкова ли държиш за тази наша среща?
-Разбира се.
-А защо?
Щеше да изпусне страшния израз „обичам те”, но за миг преодоля изкушението да го каже и това сякаш учести дишането му, а тя на другия край на линията, сякаш усети дъха му чрез кабелите по-горещ и по-учестен. С женски усет улови вътрешното му вълнение. Затова замълча и му даде шанс да се оправи сам.
-Защото ми е много хубаво и приятно с теб.
- Мисля, че е излишно вече да казвам същото, защото го знаеш.
-Но защо, аз съм ти батко, с бели коси.
-Не всяко нещо се тълкува толкова лесно както искаш ти.
-Аз нищо не искам.
- Нито да се срещнем ли?
-Това много го искам.
Чу нежният й смях от другия край на линията.
- Ок, къде искаш да си видим?
-В нас.
-Защо те е страх толкова от белия свят?
-Не, просто предпочита , но изборът е твой.
-Хайде идвай.
-Къде?
- В нас.
Изненадата го накара да онемее. Това момиче май е пълно с изненади, които са все сладки и вълнуващи и странни едновременно. Умее да го накара да се чувства някак си особено и всеки път го накара по-силно да се привързва към нея.
-Във... вас ли?
-Да.
-А вашите?
-Какво им е на нашите? Баща ми е в командировка в чужбина за цялото лято. А майка ми е прекрасен човек и много ще се радва да се запознае с теб.
-Не! - каза с твърд тон и сякаш ненадейно се вразуми.
-Защо?
-Рано е още за такова запознанство.
- Добре, ще те чакам на спирката в нашия район. Кога ще дойдеш?
-Зависи в кой район.
И двамата едновременно леко се смяха, защото всеки път забравяха да уточнят нещо важно.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dr_abdul
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 65
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196128
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70291
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759