Предай ме отново

Защо падат ангелите?!
Горестта е червей
в човешко сърце.
Най-хубавите плодове
първи ще бъдат изядени.
А после... нищо.
Преситено тъмно небе.
Кладите за грешници
още не са накладени.
И скитат бурите
от гневните изблици
на непонесена самота
и несподелени съдби.
В пръстен се сплитат
нощните улици.
Юда на душата ми,
къде ли още се скиташ ти?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 88
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45911
   Съобщения: 201695
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68535
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704