В МИГОВЕ НА ОТКРОВЕНИЯ

В мигове на откровения
ми нашепваш нежно:
"Ще те обичам
докато дишам."
Това са думи
сладки като нар.
Ти си моят
божествен дар.
Орлица в полет
в пролетно небе,
понесла на крилете си
влюбеното ми сърце.
Затова сега за теб,
от слънцето родената,
таз истина признавам.
Ще те обичам
до края на Вселената,
защото съм вечността,
ядрото на квазара,
духът на радостта,
шестицата на зара.
Любовта вечна
в душите ни грее.
Всяка дума и съдба,
тя ще надживее.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 146
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759