ПИАНОТО

Сакрална тишина...покрила светлината,

виолетово песента на прибоя,

нарушила покоя на времето

и обсебила го смълчано във зноя....

Видяла ли бряг?....Едни пиано свири....

но глухо беше за бездушните,

че равнодушното удави ни....

във стоновете тихи и смълчани.

Една жена...самотна на прибоя,

във черно цялата облечена,

разкъсвана от себе си жестоко,

насечена....на любовта обречена.

Дълбоко....Песен на едно пиано...

Натъжи ме.....Зареди ме с отчаяние,

но пътя ми показа с привидение...

накара ме да стена без забвение....

Една жена...силна във омая,

и бурите тя озаптила в рая,

и вятъра й заговорил

вълшебно той й се примолил....

да свири там....на онова пиано.

И тя послушала....засвирила....

въздигнала се....не умирала....

на неизвестно тленно се обричала....

била е няма....и обичала....

3.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf