Просто Надежда

Неподредено е в студения ни дом,

цветята нежни, вехнат равнодушно

оставени на стария балкон,

от мен и теб забравени бездушно.

Какво ли може да ме съживи

и в розово смеха ми да рисува?

единствено и само ти,

си този дето, още ме вълнува.

Ще се събудят спомени и вещи,

в ъглите ще се крие пак смеха

с ръцете си - корави и горещи

отново ще ми поднесеш света.

С надежда гледам в облаците днес,

с очите влажни - езерца в небето

как странно ми омекнаха сега

и коленете млади и сърцето...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf