Поставям себе си на проба...

звуците ме опиват
и ме притеглят
там където съм
вътре в себе си
сама
искам да те повикам
искам да те докосна
и да ми помогнеш
да се измъкна от бездната
изпълнена със болка
давя се във нея
не ме ли виждаш
а от мен излиза
глас изпълнен с тъга
оглеждам се за теб
ти които уби
илюзии са казваш
а за мен бяха
розови мечти
(за теб пак лъжи)
остави ме сама
да кърша нокти
по черните стени
на лудостта
ще се измъкна... а после
ще съшия дрехите си
от разбитите мечти
ще ги измия
във черните сълзи
ще попия кървавите дири
по себе си, оставени от теб
със русите коси
ти недей ме мисли
ще се справя
ще се изправя
знеш - аз бях силна
ще зачакам така
нови безкуршумни дни
ще утоля жаждата си
отпивайки от горчивината
на отминалите дни
а после ще отлетя -
с прекършени криле надежда
накъде ли?
там където би ме чакал ти

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf