Какво ти бъдеще за утре
в таз зациклена държава,
която от безвратни мутри
позорно днес се управлява?

И като пъклена картина
роптането напира в мен.
Душата ми е вече синя
от ръгането със остен.

Усмивки няма по лицата.
Проблеми тонове тежат.
Днес потърпевши са децата
в този - бездушевен свят.

Превръщат ни кръвта в монети,
мечтите стрелят се с пари.
В портфейл изражда се сърцето
и с алчност вече то тупти.

Но докога така ще бъде?
Въпроса с шепот го крещя...
Ще може ли да се развъди
любов в човешката душа?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-03
прочитания: 63
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54650
   Съобщения: 255684
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86208
   SMS-и: 822
   Снимки: 5643