ПОСВЕТЕНО

Аз още взирам се във здрача,

където преди време те открих...

Над листа нощем често плача -

изливам болката във своя стих.

И всяка дума крие в себе си тъга

и често от сълзите загорчава,

но някакси олеква ми така

и болката превръща се в забрава.

И знам, макар и да те няма -

за теб ще ми напомня моят стих...

Макар и да болиш, като кървяща рана -

аз пак на теб стихът си посветих!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 341
точки: 83 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 53 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7594
   Автори: 2052
   Произведения: 46583
   Съобщения: 229469
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69835
   SMS-и: 803
   Снимки: 4743