ВИБРАЦИИ

Когато себе си изгубих.. те намерих,

стаен във въздуха, издишващ синева,

от силата ти... сякаш потреперих,

очите си отворих.. беше светлина.

Не вярвах... бях забравила отдавна,

за приказките в детските очи,

за образа душевно огледален,

за свят без мерзост, пошлост и лъжи.

За цветовете... трайно ослепяла,

за звуците... заключила душата си,

за тайнството на раждащо начало,

за погледа... раздиращ мрака ми.

Не вярвах в миналото, бъдеще не виждах,

изгубих настоящето предизвестено,

нахапана... от помисли и нужди,

чувствеността си бях погребала смирено.

Когато себе си загубих... те намерих,

във ден излишен... в нощ необходима,

във полета на мимолетна пеперуда,

прераждах се, създавах се... неуловима.

4.06.2008г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf