|
Галоп
..от зори, чак до здрач
Чувам тежките копита,
Галопираше ездач
из полето на мечтите.
Във ръцете му юзди
сам избира своя път,
а във сините очи
две сълзици, тихо спят!
Ето, днес едната падна,
заблестя - с магична сила,
Бе разбрала, че е гладна
породистата кобила
и след бягане в безкрая,
и без път... и без посока,
Тя (кобилата), се спряла
та ездача си да хока:
- Как така, във този пек
вечно стискаш, сал камшика.
О, нали си ти човек
Не разбираш ми езика!
А ездача, не разбра,
чу сал коня да му цвили,
Взе камшика във ръка
и заудря, с всички сили..
-На ти, кранто опустяла,
Влачиш се сал в тоя пек
по-добре, да си умряла!
бяха думи на човек..
А кобилата изхрипа,
сви във пепелта глава,
А ездача, я зарита -
-На ти, стара кранто, на!
Спусна се прохладна вечер,
В мрака крачеше ездач
и зад него, там далече
чуваше се конски плач..
Кожата, изряза сръчно,
Сгъна и върза я с връв,
Беше жаден. В канче мръсно
бе изцедил конска кръв...
... от зори - чак до здрач,
Чувам тежките копита
на кобила - без ездач
във полето на мечтите!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 126
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48849
Съобщения: 214096
Лексикони: 2299
Коментари: 73638
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
