|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отлюспване
Не ме намери ти, аз те повиках,
защо дойде... не отговаряй знам,
пристигна сам, за да си тръгнеш
много по-самотен,
защото мойте чувства не са храм.
(дори за мен са вечната голгота)
Защо ме гледаш сякаш съм шаран,
а ти приготвил си перфектната уловка,
дори да съм, по тялото ми
всяка люспа знае,
кога да падне и кога да свети.
Не дърпай силно, нямаш стръв за мене,
наивността си в блатото зарових,
сега отлюспвам всеки болен спомен
и рано ми е с друг да го заменям.
Харесвам силните ти пръсти,
които нежно ме докосват,
но как боли, когато стъпвам боса,
а ти не виждаш раните по мене.
Да спрем до тук с внезапните надежди,
от тялото си повече не давам,
сега ще трябва, за да ме заслужиш,
най-бляскавата люспа да добавиш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 116
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7591
Автори: 2051
Произведения: 46553
Съобщения: 227894
Лексикони: 2111
Коментари: 69737
SMS-и: 803
Снимки: 4739
|
|
|
|
|
|
|
|
|
