СВЕТЛИНА

Зад бара ме обстрелват дъждовете,
избягали от стръвната прогноза.
Пришиват си поклони коленете,
наместо буревестното да гонят...

Пред портата забравих стихнал вятър.
Пролуките са пълни с изживяно.
По име съм Далечна Непозната.
Пониква под усмивката ми рамо,

изкачват се сълзите по ревера
на крехкият ми слух за доверчиво.
Настръхва отчуждената постеля.
... Обраните цветя са с дъх на бира...

Понякога съм тясна. Оглушавам.
Но в тъмната ми ниша спят комети.
Когато спра да дишам, оживява
в мен погледа ти, който тихо свети...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf