|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Самотник
Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената, надежди безумни!
Глухите вечно били са изящни.
И спря да говори, това бе излишно.
Пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда - там нямаше нищо,
достойно за поглед от чисти очи.
Нещастен и сам, такъв беше той.
От липса на радост обикна тъгата.
Бял флаг размаха и даде отбой,
затвори на шансове жалки вратата.
В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.
Отговор страшен остави го смаян -
ни знак, нито звук... никой там не отвърна...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Aske
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 120
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2101
Произведения: 48603
Съобщения: 212228
Лексикони: 2290
Коментари: 73171
SMS-и: 806
Снимки: 4939
|
|
|
|
|
|
|
|
|
