Тъгата се рони, сякаш сълзи, но хиляди падат на големи парчета. Тихо е... няма песни, няма мечти... няма ги сладките стари звънчета.
Поглеждам едва с притворени очи. Търся частица малка надежда. Но празно е там и боли... Безнадеждно животът изглежда.
Искрица запалвам със стара запалка, но и тя за кратко живее. Продължавам да чакам и чакам, а тъмнината сякаш се смее.
Рисувам картини на весели хора, но дъждът ги измива набързо. Очите се пълнят отново... И вече се питам за какво да ги бърша? -------------------------------------------------------------------------------------------------------------