бясна

опитвам се да погледна в теб..
но погледът ми опира в стената..
попива в тъмнината...
и е глухо...
ти не криеш нещо...
ти криеш нищо.
И знаеш ли...
... това е такова успокоение...
... проблемът не е в мен,
проблемът е в теб
и в начина, по който хапеш толкова по-силно,
колкото по-малко е, каквото пазиш...

отново ти!
не мога да повярвам какво е ехото в погледа ти
не трябва да стъпваш тук!
хайде!
искам още нищо!
ДА!
"да" за социалността ти
"НЕ!" за един кратък миг индивидуалност
сигналите ти са шепа.
реакциите са толкова съответни...
безкрайно едно и също!
как намираш енергия да храниш това?!
не можеш да избереш между нищо!
не знаеш какво искаш!
не се събуждаш и не заспиваш.
удовлетворение?
спокойствие?
щастие, удоволствие?
една и съща дума..
как така намираш всичко на единственото място, където няма нищо повече?
търси врагове!
търси такива като теб!
грешат, когато са повече.
но ти започваш и свършваш точно тук...
защо си просто още някой?
Защо Си Просто Още Някой?
ЗАЩО СИ ПРОСТО ОЩЕ НЯКОЙ!?

но аз тук греша...
греша, нали?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf