МОЛБА

Стопли ръцете ми студени

с допира на своите ръце

и вярата поддържай жива в мене,

че истински добро е твоето сърце!

Пази душата наранена

в прегръдката на своята душа

и когато същността ми е сломена,

излекувай ме, с утехата на мъдростта!

Помни искрицата надежда,

запалена от моите очи,

тя винаги ще ти нашепва нежност,

която като ехо, надалече ще звучи!

2008-06-05

Биляна Валериева

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf