Искра от ада, молеща пощада

А любовта е може би олтар,
на който си изгаряш сам сърцето.
Сънуваш птици. Болка - скръбен дар
при грешен избор счерня ти небето.
Захвърлил бронята на горда самота,
в която тихо е, но пък и защитен си
стоиш с оголена, очакваща душа.
Стрела в засада. Смъртно наранен си.
Дали възкръснал в по-добрия свят
на нечия непокорена ерес,
която идва да те върне пак назад
и кваси устните ти с глътка тъмен херес,
ще прокълнеш Съдбата или ще простиш?!
Ще вдигнеш ли ръце към светлината?...
Разцепва мълния деня ти и гориш,
докато в пепел се превърнеш. Ад в душата.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-05
прочитания: 90
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759