Под автограф

От мрака се подаде самотата,
измачкана до черно - изветряла!
След нея се промъкна и луната
по-чезнеща и някак остаряла.

От ниската й сянка се надвеси
поредната изгубена надежда.
Погледна сляпо... после се обеси
в статута си на бившата одежда!

А смисълът така и не намери
обраното движение - назад.
От устните на порива отмери
една усмивка с кървав автограф.

Загуби се и брат ми сред морето
от коралово-зелена нищета.
Едно око погледна зад пердето
и после ме простреля без вина!

Остана само буквена преграда,
отделяща доброто от греха.
Един човек - белязан да отлага
сълзите си, за сметка на смеха!

Така и не разбрах защо ви пиша
това, което даже не съм чел.
На центъра разлепят днес афиша
с червен контур и скъсан акварел!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf