|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Среднощни размисли...
Небе, изпълнено с копнение, звездите са покрити с пелена, Луната е потънала в забвение, от хорска корист, суета... А в моята душа звучат съзвездия, оркестър от цигулки, синева, преливат обич и вълнения, и радост от извечна красота... И моля се на Бог със всички сили да имам повече Слънца, от дните острите бодили да притъпи, а после да умра...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Shy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 167
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8182
Автори: 2265
Произведения: 54627
Съобщения: 259883
Лексикони: 2611
Коментари: 86112
SMS-и: 822
Снимки: 5643
|
|
|
|
|
|
|
|
|