Приказка за мускетара

Усмихна се ведро на онзи
поискал от него завета
на тайните пазени с поглед
от всеки научен да мрази
живота, защото е кратък
за вечното негово дело.

А шпагата беше ръждива
отдавна не вкусила кръв
и спомен по нея завари
целувка от времето старо
напило със подвизи него -
последния наш мускетар.

Съвременно падна във боя
загубил статута - герой
заместен от чужди повели
разказващи колко е бил
наивен да вярва във мелници
и някакви чужди тела
да брани със меча бедняци
и пак да обича скръбта.

Не умира а просто се смее
мускетара на вашата бедност
в душите по-празни от стая
затворила чужда тъга
не вие не падате в боя
защото сте жалки за бой
мускетара е тази наличност
а вие сте просто епоха
научена как да убива
неудобното мое равнище!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf