Зад щорите

Не гледаме отдавна
през стъклата си.
Не викаме. Не плачем.
Не говорим.
На ивици сме скрити
в самотата си.
Прозоречно маскирани
със щори.
И моите, и твоите
са спуснати.
Подобно паравани
пред душите ни.
Прощално мълчаливи
са ни устните,
със някогашни
думи пренаситени.
Ръцете ни висят
като въжета,
събирали прахта
от недокосване.
Зад щорите живеем
на парчета.
Строшени. Непознати
И износени.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 145
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48955
   Съобщения: 209842
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73747
   SMS-и: 809
   Снимки: 4940