“ПЛАНУВАНО” БЯГСТВО

Копие нарамих,

в Дон Кихот дори се клех.

Още ближех пресни рани,

но самарите поех.

На ръба съм на скалата...

Росинант се смее

зад гърба ми.

Заслужава ли си да играя с думи?

Над стремежите се смея – моите!

Изхабиха свойта сила вече,

духът се гърчи надалече!

Света у мен смени своето елече...

Уморих се да вървя по таз пътека!

Клоните по нея сухи

вплитат се в елека,

раздират кожата без думи...

С кървава снага теглото си ще вдигна!

Наранените нозе в седлото си ще вмъкна

и Росинант ще се изправи зная

в други степи ще поема с него чак до Рая!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf