Примирие

Така е тихо вече във сърцето ми.
Пулса ускорен не го долавям.
Изплъзна се внезапно от ръцете ми.
И сам започна да си вярваш.
Опитвам се да изкрещя небето,
но болката остава скрита в ляво,
маскирвам се веднага по лицето.
Поне пред хорските очи да бъда здрава.
Издигам те във култове небесни.
(Но ти решаваш - имаш страх от слънцето...)
Изпивам те. Не те замествам...
И искам, но не може да е същото.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: karmelitass
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 85
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7742
   Автори: 2105
   Произведения: 48939
   Съобщения: 209226
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73731
   SMS-и: 809
   Снимки: 4936