Фантазьорка

Градът задряма, аз съм будна

от покрива пълзи мъгла

несръчен паяк тихо я разстила

умело я превръща във врата.

Дали ще пусна някого да влезе

по сребърните нишки на нощта?

Едва ли, няма да посмея

да разсъбличам своята душа.

Недей заплита мислите среднощни,

приличат ми на пъпна връв

вратата със любов ако отвориш,

ти винаги ще влизаш пръв.

Небето сладко в розово светлее,

пердетата полюшват се от страст,

със глас на птица песен пея

вратата си сама отключих аз...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf