Някъде на Изток много майки плачат, а бащите молят... молят се без глас някога в небето мир да дочакат - за тях на земята няма радост, смях...
Някъде на Изток деца не порастват, защото след бомбите няма нийде цяр. Останали живи възрастта надрастват, в очите им болка, в сърцата - пожар...
Някъде на Изток тъмни сили властват хората са хора, но заспиват в страх. Цветята красиви без време увяхват, реките са в кърви, надеждата в Аллах... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------