|
Света София - част 5
Цялото полицейско управление в Пловдив беше на крак. Бяха извикали информаторите на всички престъпни организации в района, но никой от тях не беше чувал нищо за Милена. Стефан Петров, началникът на отдел „Разследване” пиеше шестата си за деня чаша кафе и нервно прелистваше документите по случая. Телефонът остро позвъни. Беше генерал Лазар Савов.
- Добър ден, генерале!
- Има ли нещо ново по случая с Господинов?
- Не, сър. Правим всичко по силите си. От сутринта не сме прекъсвали разпитите…
- И нищо?
- Един твърди, че е чул, че преди няколко дни с нощния влак от София пътувало някакво момиче с това описание и е слязло на гара Крумово, но едва ли е тя. Все пак пратихме екип, но за момента няма информация. Кондукторите отричат.
- Притисни ги! Нямаме време. Ако случая стигне до медиите, ще избухне скандал. Пипай внимателно!
- Разбира се, генерале. Можете да разчитате на мен.
- Ще се обадя по-късно! Гледай да имаш новини!
Петров тежко въздъхна, затваряйки слушалката, и излезе, да провери сам дали подчинените му са открили нещо за изчезналата министерска дъщеря.
Невена Пенева наистина се влошаваше ужасно бързо. За няколко дни беше отслабнала още повече, около очите й се бяха появили тъмни кръгове, които силно контрастираха на снежно бялата й кожа, косата й беше почти изцяло побеляла от притеснение, а тялото й все повече се предаваше, вече с мъка успяваше да се надигне от леглото, а за ставане дори не можеше и да говори. Смъртта беше близо, ужасно близо. Тя не я виждаше, но знаеше, че е тук. Чувстваше леденият й дъх, усещаше присъствието й. Болната знаеше, че ще умре, но не това я плашеше – страхуваше се за детето си, за това, какво ще се случи с него след като тя си отиде. Не искаше да страда като нея. Надяваше се, молеше се Господ да бъде благосклонен и да се смили, да му даде шанс, защото той го заслужаваше. Беше го доказал, отказвайки се от наркотиците. Смелостта му, да се върне от ада, го правеше достоен за живота. Стотици пъти по-достоен от много други, които получаваха всичко даром от съдбата.
- Зле ли ти е, майко? Да повикам ли доктора? - в гласа на Павел се долавяше тревога, примесена със страх. Жената отвори очи. Отново беше припаднала. Синът й седеше, надвесен над нея и мокреше изгарящото й чело с вода.
- Не, недей. Не искам да идва... - прошепна тя.
- Майко, какво ти е? - тя отново изпадаше в безсъзнание и той понечи да разтърси раменете й.
- Нищо ми няма, сине... Боли ме главата, не се тревожи за мен, ще ми мине...
В същото време Милена нахлу в стаята.
- Хората на татко са тук! Ще дойдат всеки момент, съседката ги е видяла... Трябва да тръгваме! - в очите й се четеше ужас.
- Но как?! Как са ни открили ? - изненада се Павел.
- Както ме откриха и преди. Никой не може да се скрие от тях. Хайде! Да не губим повече време! - момичето извади от под леглото куфара си и се засуети из стаята, събирайки вещите си.
- Майко, трябва да тръгваме! Добре ли си? - обърна се пак към болната той.
- Добре съм, но няма да дойда с вас. Вървете без мен...
- Сигурна ли си? Ще можеш ли да се справиш сама?...
- Да, ще се оправя. Хайде, бързайте! Не мислете за мен!
- Павеле! Сбогом, лельо Невенче! Пази се! - каза Милена, дърпайки момчето за ръката.
- Сбогом, мили мои. Бог да е с вас!
Чу се шум от улицата. Беше полицията. Милена и Павел бързо изтичаха към тайната врата на оградата, която водеше към една от съседните къщи, откъдето по-късно щяха да избягат.
Стефан Петров пръв влезе в малката къщичка. Вътре нямаше никого. Само още топлият труп на една слаба, дребна жена, очевидно изпита от тежка болест.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Asalia
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 45
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7554
Автори: 2042
Произведения: 45998
Съобщения: 204742
Лексикони: 2049
Коментари: 68665
SMS-и: 800
Снимки: 4700
|
|
|
