|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Носталгично
Часовникът отмерва късен час...
догаря свещ, а тишината стене.
Забравен миг за теб, за мен, за нас...
далеч към нищото ни всеки ще поеме...
Последен миг и вече всичко свърши,
прокълнат зов и няма вече "нас"...
дърво без име пусто клони кърши,
умирайки по малко час след час...
Пожар избухва, нечий взор изгаря,
очакващ плахо дребни чудеса...
свещта проклета още не догаря,
във мрак за да потъна, в самота...
А толкова боли, че ми се вика,
на колене се моля милост, сетен миг...
съдба мизерна, смърт поне велика,
със глас нечуван, шепот или вик...
Усещах радост, болка ме беляза,
безумни страсти, вопли и сълзи...
Обичах нежно, тънех и в омраза,
но винаги с отворени очи...
Отново звън, часовникът застина,
свещта издъхна, всичко тъне в мрак,...
а длан в дланта без капка жал изстина...
Дали вали, нощта ли плаче пак?!...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fragola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-06
прочитания: 147
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7594
Автори: 2052
Произведения: 46584
Съобщения: 229471
Лексикони: 2111
Коментари: 69839
SMS-и: 803
Снимки: 4743
|
|
|
|
|
|
|
|
|
