надеждата отпивах

роди се и порасна без време...
не бързаше за утре -
макар и под обстрел.
'
ти бе сега… и следващ миг,
най-близък до утре -
невидим шрапнел.
'
ти пламък бе и те отпивах,
ти бе възторг и болка -
разбиваща прегради.
'
ти бе грижа или делник -
пламтящ и неугасващ
лъч, от изненади.
'
ти остров бе – спасителен,
от мислите разграбен
и рай от серенади!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: edimax
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-07
прочитания: 274
точки: 84 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 46 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2101
   Произведения: 48603
   Съобщения: 212228
   Лексикони: 2290
   Коментари: 73171
   SMS-и: 806
   Снимки: 4939