Боря се...

А споменът

като окова на нозете

препъва дните ми,

опразнени без теб.

Болка е...

Загледана

в небето те зова

измежду бели ангели -

напълно безнадеждно...

Давя се...

Спасявана

от пулса на сърцето,

което като тъпан бие

някак си несвързано...

Воля е...

Когато моля се,

така и неразбрала боговете,

да бдиш над мене от високо,

за да живее споменът за теб...