Дъждовен спомен

Събудиха те упорити капки
тропащи по мътното стъкло,
а мирисът на калната земя
измъкна те от топлото легло.

После вятърът дъждовен
погали те със хладната си длан
и път видя сред дивите треви
с листа нападали заслан.

Капките се стичат по очите
сълзи са те на старата тъга,
а споменът отново се завръща
щом навън вали сега.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf