Съмнението -
ръжда за душата,
стрела за сърцето.
Като молец съмнението
у нас се промъква
и животът ни чрез него
веднага помръква!
Независимо дали се самозаражда
или е отвън подбудата
здраво у нас съмнението се вгражда
и започва възбудата...
Със съмнението си лягаме,
с него се будим,
от себе си бягаме,
сигурността си губим...
От съмнението ще се предпазиш,
но от последиците му
не ще се опазиш!
Затова, чуто и казано
дваж проверявай
и на никого
сляпо не се доверявай!