|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПОНЯКОГА БАЩИТЕ СТРЕЛЯТ ВЪВ ДЕЦАТА СИ
За гърлото ме стягат нощните ти стъпки,
когато си отиваш и разсичаш двора.
Тогава, си признавам, панделката скъсах
и заедно със теб в земята я зарових
- там долу, дето е високата череша,
но знаеш ли, след този ден че плод не дава,
(когато го признавам, ми е някак смешно,
а вътре в себе си до вик се изкрещявам.)
И само някога, когато съм в лозята,
си спомням как разказваше за гроздето -
присядаше да ни послуша селски вятър,
а ти ме кичеше с цветята... полските.
Но тази приказка е страшно остаряла.
Понякога бащите стрелят във децата си.
И може би се питаш как не съм умряла -
аз искам първо... да простя вината ти...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: theheart_ofthefire
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-06-07
прочитания: 172
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48955
Съобщения: 209841
Лексикони: 2302
Коментари: 73747
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
|
|
|
|
|
|
