МОРЕТО, СИНИТЕ ВЪЛНИ

Тя настъпи плажа

с настръхнали нозе.

Посла си нежна кърпа

и положи изящното телце.

Усмихна се в небето синьо,

обви си колене.

Усмихна се отново

потопи се във море...

А морето синьо

цялата пое я като нежно вино.

Само глезените й погали,

мигом своето сърце запали.

Водата весела, солена,

изми красиво Софийската дилема...

Смяхме се двамина

сякаш бяхме пред камина.

Вятър пак задуха

по-красив от всяка скука.

Настръхнали и смели

радвахме се, като полудели.

Ключа от стаичката тясна

изгубихме на плажа...

Ключа от всяка скука

затрихме ний в колажа!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf