Мълчане

Да помълчиме с тебе.
Да мълчим.
Ръцете ни са уморени,
а те ни трябват – да летим.
Простри ги между мене
и миналото ни.
Съший ми думи,
с които да покрием тишината.
Вземи си от дъха ми
и пусни гласа си във тревата,
та да поникнат цветове от слово.
И с теб да не говорим.
Да мълчим.
И само с мисли, само с обич много
да си пошепнем.
И да просълзим
Земята, цялата Вселена,
видели в нас,
че думи няма.
И няма място за измени.
А само теб и мен.

Мълчиме двама...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-06-07
прочитания: 60
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46715
   Съобщения: 196043
   Лексикони: 2123
   Коментари: 70283
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759