Исполинско

Аз знам, че съм ужасна и боля.
И колко точно тежка съм, аз зная.
И с тебе искрено скърбя,
когато мислите ми ме омаят
и хукна да преследвам светове,
и хукна да спасявам великани.
А не виждам как на две
превит си ти. И колко си окаян...
Колко силен трябва да си бил
(да не говорим, колко благороден),
за да ме изтърпиш! А си и окачил
на непростимите ми грешки ореоли.
Ах, как да те заслужа?! Няма в мене
дори и дъх от твойто чудо.
И като принц от приказката, на колене
ще падна аз, ще потрудя,
та да усети ти, че си различен,
че точно с теб светът е сбъркал –
навън все още има исполини,
които да го пренесат. И преобърнат.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-07
прочитания: 48
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45912
   Съобщения: 201543
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68532
   SMS-и: 800
   Снимки: 4704