По устните на здрача няма нищо ограбени от чудни смехове. В усмивки се претапя всяка рима родила в нас потребност за преписване от листите по-бели от покой.
И твоят поглед тягостно отмерва една мечта в която да се сгуши замръзналото бяло вдъхновение забрaвено ненужно на простора от вехнещи по времето копнежи.
В тълпи от вятър погледно се търсим намираме единствено писма написани от чужди(слаби) пръсти и никога не казахме на глас обичам те - изкуствено звучи!