Деня отпуска своите клепачи
и тихо чезне във тъма,
нощта тържествено и бодро крачи,
с воал обвива нежна синева
и с шепи хвърля рой звездици
и гордо блясват и застиват те
и само изгрева в пожар от цветове
отнася ги на своите криле...