Невидимо сбогуване

Размазвам мастилото,
за да не остане спомен.
Зашивам ти устните,
за да не шепнат “Обичам те!” на друга.
После излизам.
Тръгвам си.
Вратата затръшвам.
Белите линии
тръгват след мен,
белязват ми дните,
изтръгват надеждите.
Невидима и нежна
вървя напред.
Срещам дървета,
издълбани от много целувки;
изсмукани птици
падат в морето.
Завъртам се в кръг,
очертавам ти триъгълник,
за да имаш посока
на тръгване.
Измивам очите;
сляпо отчаяние
блести в ураган
от немощни чувства.
Запалвам цигара –
изпушвам ти думите.
Отварям прозореца –
изхвърлям ти сЪлзите.
Простирам душата си –
прощавам ти грешките.
Изгарям сърцето -
умирам, възраждайки се.

Сега пътувам.
И се променям.
Събирам звезди
и ти шепна стари мечти.
Залязва в сърцето ми
острата болка,
възкръсва нечакана близост.
Отпивам от миглите
частица любов,
прекръствам се бавно
и намирам живот.

Разкъсвам мъглата,
разлиствам ти мислите.
Сменям ти името,
танцувам в нощта.
Целувам те нежно
и бавно изтлявам.

И тръгвам.
За последен път.
Чува се звън -
прибира ме ангел.
Ще те посрещна отново,
но този път в поредния сън.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf